Позиционерът за заваряване улеснява поставянето на детайла в най-подходящата позиция за заваряване. Благодарение на това операторът може да работи по-удобно, по-бързо и с по-голяма повторяемост. Правилно подбраното устройство подобрява качеството на заварките, намалява броя на корекциите и повишава безопасността на работното място.
Позиционерът за заваряване улеснява поставянето на детайла в най-подходящата позиция за заваряване. Благодарение на това операторът може да работи по-удобно, по-бързо и с по-голяма повторяемост. Добре подбраното устройство подобрява качеството на заварките, намалява броя на корекциите и повишава безопасността на работното място.
Най-голямата грешка при избора на позиционер е да се обръща внимание единствено на товароносимостта. Самото тегло на детайла не е достатъчно, за да се прецени дали устройството ще се справи с конкретната задача. Трябва да се вземат предвид също диаметърът, дължината, формата на детайла, разположението на центъра на тежестта, начинът на закрепване, както и обхватът на наклона на масата. Една и съща детайл с тегло 100 кг може да бъде лесна или много трудна за завъртане, в зависимост от това колко далеч от оста на въртене се намира тежестта ѝ.
1. Тегло на детайла и товароносимост на позиционера
Първият параметър е максималният товароносимост на позиционера за заваряване. Ако детайлът тежи 150 кг, устройството трябва да има товароносимост, по-голяма от 150 кг. Не трябва обаче позиционерът да се избира „по краен предел“, особено когато машината ще работи редовно с детайли с различни форми или с допълнителни захващащи елементи.
На практика е добре да се предвиди резерв за безопасност. За ежедневна работа разумно решение е да се избере модел с товароподемност, която е с около 20–30% по-голяма от действителното тегло на обработваната детайла. Ако детайлът тежи 200 кг, по-практичен избор ще бъде позиционер с товароподемност около 250–300 кг.
Към теглото на детайла трябва да се прибавят теглото на захватките, челюстите, закрепващия диск, адаптерите и евентуалните заваръчни приспособления. Това е често срещана грешка при изчисленията. Самата детайл може да попада в диапазона на носещата способност, но след добавянето на инструментариума целият комплект може да натовари прекомерно задвижването и въртящата се маса.
2. Диаметър на детайла и въртящ момент
Диаметърът на детайла оказва много голямо влияние върху работата на позиционера. Колкото по-голям е радиусът на елемента, толкова по-голям е въртящият момент, действащ върху работната маса. Ето защо широка стоманена конструкция може да натовари устройството повече, отколкото по-малък детайл със същата маса.
Примерът е прост: къс елемент с маса 100 кг, закрепен близо до центъра на масата, ще се върти по-лесно, отколкото широк детайл със същата маса, чийто център на тежестта се намира далеч от оста на въртене. Във втория случай задвижването трябва да преодолее по-голям момент, а работата на устройството може да бъде по-нестабилна.
При по-големи диаметри е добре да се проверят не само товароносимостта, но и допустимият момент на накланяне и въртящият момент. Това е от особено значение при заваряването на резервоари, фланци, тръби, барабани, пръстени и цилиндрични елементи.
3. Център на тежестта на детайла
Друг важен фактор е разположението на центъра на тежестта. Ако детайлът е симетричен и е закрепен централно, позиционерът за заваряване работи стабилно. Ако тежестта се намира извън оста на въртене, устройството е по-натоварено, дори ако масата на елемента попада в допустимия диапазон.
Лошо балансираната детайл може да доведе до трептене, неравномерна работа, претоварване на задвижването, проблеми с плавното въртене и по-голям риск от изместване на детайла по време на заваряване. Тя може също да представлява опасност за оператора.
Преди покупката е добре да си отговорите на въпроса дали заваряваните елементи ще бъдат с правилна форма и лесни за центриране, или по-скоро с неправилна форма, дълги и трудни за закрепване. При асиметрични детайли по-добро решение ще бъде по-мощен позиционер с по-голям резерв на носеща способност и по-стабилна конструкция.
4. Диаметър на работната маса
Диаметърът на масата трябва да е съобразен с размера на детайла и начина на закрепване. Твърде малката маса затруднява стабилното закрепване на детайла, може да изисква допълнителни адаптери и да увеличи теглото на цялата система. Колкото повече междинни елементи има, толкова по-важно е да се провери отново общото натоварване на позиционера.
За малки детайли е достатъчна компактна въртяща се заваръчна маса. При по-големи тръби, фланци, пръстени и стоманени конструкции ще е необходима по-голяма работна повърхност с монтажни канали или възможност за използване на стругова хватка.
Най-важното е детайлът да бъде закрепен стабилно и възможно най-централно. Стабилното закрепване оказва пряко влияние върху качеството на ротационното заваряване, равномерността на воденето на горелката и безопасността на работа.
5. Диапазон на регулиране на ъгъла на наклона
Един добър позиционер трябва да позволява настройването на детайла под подходящ ъгъл. Най-често се среща регулиране в диапазон от 0 до 90 градуса, макар че в зависимост от модела възможностите могат да бъдат по-големи. Регулирането на ъгъла позволява заварката да се позиционира в удобно положение и да се ограничи необходимостта от заваряване в принудителна позиция.
Това е важно както за ергономията, така и за качеството на заварката. Операторът не трябва да обикаля детайла, да се навежда прекалено или да води горелката в неудобна позиция. Позиционерът позволява поставянето на детайла така, че процесът да бъде по-предвидим.
При по-тежки детайли трябва да се провери дали декларираната товароносимост важи и при наклонена маса. Някои устройства могат да имат различна товароносимост в хоризонтално положение и различна при наклон. Това е особено важно при големи елементи с изместен център на тежестта.
6. Скорост на въртене и плавно регулиране
Скоростта на въртене трябва да бъде съобразена с процеса на заваряване. За малки тръби ще са необходими едни настройки, а за големи детайли с по-голям диаметър – други. Колкото по-голям е диаметърът на детайла, толкова по-бавно може да се наложи да се върти, за да се поддържа подходяща скорост на заваряване по периферията.
Именно затова си заслужава да изберете позиционер с плавно регулиране на оборотите. Това позволява да се приспособи темпото на работа към диаметъра на детайла, метода на заваряване, вида на материала и очакваното качество на заварката. Прекалено бързото въртене може да затрудни контрола над заваръчната вана, а прекалено бавното удължава цикъла и може да доведе до прекомерно нагряване на материала.
Плавното регулиране е особено полезно при заваряване с методите MIG/MAG и TIG, както и при повтарящо се серийно производство. То улеснява запаметяването на проверени настройки и възпроизвеждането им при следващите детайли.
7. Начин на закрепване на детайла
Позиционерът трябва да осигурява безопасно и стабилно закрепване на детайла. В зависимост от вида на работата могат да се използват стругови захвати, челюсти, монтажни дискове, адаптери, притискащи винтове или специални заваръчни приспособления.
При тръби и кръгли елементи добре се представя заваръчният позиционер за тръби с центриращ патрон. При нередовни конструкции може да е необходима индивидуална система за закрепване, която ще осигури повторяемо позициониране и ще ограничи риска от изместване по време на въртене.
Всяко разхлабване може да влоши качеството на заварката, да увеличи биенето на детайла и да натовари задвижването на позиционера. Ето защо преди започването на работата трябва да се провери затягането на крепежните елементи, стабилността на детайла и положението на центъра на тежестта спрямо оста на въртене.
8. Кога да изберем по-голям позиционер?
По-голям позиционер е препоръчително да се избере, когато детайлите са с голям диаметър, дълги, с нередовна форма или центърът им на тежестта се намира извън оста на въртене. По-мощният модел също ще бъде по-добър избор за работа на смени, серийно производство и работни места, на които често се сменят типовете на обработваните детайли.
Не винаги най-евтиният позиционер ще бъде най-доброто решение. Ако устройството трябва да работи ежедневно, по-добре е да се заложи на по-голям резерв на товароносимост, солидна конструкция, плавно регулиране, удобна система за управление, както и достъп до сервизно обслужване и консумативи.
Струва си също да се обърне внимание на стабилността на основата, начина на управление, възможността за работа с педал, обхвата на въртене, качеството на предавката и лесността на монтиране на допълнително оборудване.
Най-важните параметри при избора на позиционер
- Подемна способност – трябва да покрива теглото на детайла и на цялото оборудване.
- Въртящ момент и момент на накланяне – важни при големи диаметри и изместен център на тежестта.
- Диаметър на масата – влияе върху стабилността на закрепването и избора на захващащи елементи.
- Диапазон на наклона – позволява поставянето на заварката в удобна позиция.
- Плавно регулиране на оборотите – позволява адаптиране на скоростта към диаметъра на детайла и метода на заваряване.
- Начин на закрепване – определя безопасността и повторяемостта на работата.
Обобщение
За да изберете подходящ заваръчен позиционер, трябва да вземете предвид не само теглото на детайла, но и неговия диаметър, форма, център на тежестта и начин на закрепване. Най-важните параметри са товароносимост, въртящ момент, диаметър на масата, диапазон на регулиране на ъгъла и плавно регулиране на скоростта.
За леки и прости елементи е достатъчна компактна въртяща се заваръчна маса. За по-големи тръби, резервоари, фланци и стоманени конструкции е по-добре да се избере по-мощен заваръчен въртящ се механизъм или позиционер с подходящ резерв на товароносимост. Правилно подбраното устройство повишава точността, безопасността и производителността на заваряването.
