Задно седло на струга – за какво служи и кога трябва да се използва?

Задното седло на струга е един от основните възли на класическия конвенционален струг. То се намира срещу предното седло и може да се премества по леглото на машината. Основната му задача е подпирането на валове при струговане, особено когато детайлът е дълъг, тънък или склонен към огъване.

Задното седло служи и за закрепване на инструменти като свредла, райбери и зенкери. Така разширява възможностите на струга и позволява допълнителни операции, без детайлът да се премества на друга машина.

За какво служи задното седло?

Най-често задното седло подпира дълги детайли, въртящи се в струговия патронник. Единият край е закрепен в патронника на шпиндела, а другият е подпрян с център, поставен в пинолата. Това увеличава коравината на системата и помага за ограничаване на вибрациите. Задното седло обаче не заменя правилното закрепване в патронника.

Задното седло се използва при обработване на:

• дълги валове,
• оси,
• щифтове,
• пръти,
• елементи с малък диаметър,
• детайли, изискващи осово пробиване.

Колкото по-голяма е дължината на неподпрения участък спрямо диаметъра, толкова по-голям е рискът от огъване. Затова необходимостта от опора зависи от пропорциите и закрепването, а не само от общата дължина на детайла.

Защо подпирането на вала е важно?

При струговане върху детайла действат сили на рязане. Дълъг вал, закрепен само в патронника, може да се огъва, което влошава повърхността, затруднява спазването на размерите и създава предпоставки за вибрации.

Подпирането на вала със задното седло ограничава тези явления. Детайлът се поддържа откъм патронника и в противоположния край, което прави системата по-корава. Това е особено важно при голямо издаване на материала извън челюстите.

Кога трябва да се използва задното седло?

Няма универсална дължина, след която задното седло винаги е задължително. Решението зависи от диаметъра, материала, издаването, закрепването, режимите на рязане и необходимата точност. Нуждата от опора трябва да се оцени преди обработката, а не да се чака появата на вибрации.

Подпирането е особено препоръчително за дълги и тънки детайли, по-голяма дълбочина на рязане и високи изисквания към размерите. Къс и корав детайл може да не изисква задно седло. Ако възникнат вибрации или нестабилност, машината трябва да се спре и да се проверят закрепването, опората и параметрите на процеса.

Неподвижен или въртящ се център?

Неподвижен център

Неподвижният център, поставен в задното седло, не се върти с детайла. В контактната зона има триене, затова са необходими подходящо смазване и наблюдение на работните условия. Този вариант се използва при операции, за които отговаря на технологичните изисквания.

Въртящ се център

Въртящият се център има собствени лагери, а работната му част се върти с детайла. Той е практичен в много работилнични приложения, особено при продължителна работа и по-високи обороти, при спазване на допустимата скорост и натоварване на модела.

При избор на стругови центри трябва да се проверят присъединителният конус, геометрията на върха, точността, допустимите обороти и натоварването. Съвпадението на конуса с пинолата само по себе си не прави центъра подходящ за всеки детайл.

Как да подготвите детайла за подпиране?

При подпиране със стандартен център в края на вала се изработва центрови отвор. Той трябва да е по оста на детайла и с геометрия, съответстваща на върха. Неправилен отвор може да предизвика биене, неравномерен контакт и ускорено износване на опорната повърхност.

След позициониране на задното седло пинолата се издава, докато центърът допре детайла. Притискането трябва да осигурява стабилна опора, без да е прекомерно. Твърде голямото усилие може да причини нагряване, претоварване на лагерите на въртящия се център или деформация на тънък вал.

Пинолата се издава само колкото е необходимо и съгласно инструкцията на машината. При по-продължителна работа трябва да се отчете нагряването и удължаването на детайла. Проверки и корекции се извършват при спрян шпиндел.

Задното седло като държач за инструменти

Задното седло не служи само за подпиране. В пинолата може да се постави подходящ патронник за свредла с дорник или инструмент със съвместим Морзов конус. Така инструментът се води непосредствено по оста на детайла.

Задното седло може да се използва за:

• центрово пробиване,
• пробиване,
• райбероване,
• зенкероване и зенковане,
• някои операции по нарязване на резби с подходяща екипировка.

При типично пробиване детайлът се върти в шпиндела, а закрепеният в задното седло инструмент се подава осово. Нарязването на резби изисква подходящ държач и начин на водене; обикновеният патронник за свредла не е универсално решение за всяка операция.

Задно седло и люнет – каква е разликата?

Задното седло подпира детайла в края, а неподвижният или подвижният люнет осигурява допълнителна опора по дължината. Неподвижният люнет се закрепва към леглото, докато подвижният се премества със супорта и поддържа детайла близо до зоната на рязане.

При много дълги валове люнетът помага за ограничаване на огъването в средата. Задното седло и люнетът не са конкуриращи се решения: при сложна обработка могат да се използват едновременно, ако геометрията и организацията на операцията го позволяват.

Как правилно да настроите задното седло?

За цилиндрично струговане оста на задното седло трябва да съвпада с оста на шпиндела. Страничното изместване може да доведе до нежелана конусност. Преди прецизна обработка е добре съосността да се провери по метода, предвиден в документацията.

Важни са състоянието на направляващите и чистотата на контактните повърхности. Стружки или замърсявания под основата могат да променят положението. След преместване задното седло трябва да се фиксира надеждно върху леглото, а пинолата при подпиране за струговане да се обезопаси според инструкцията.

Настройването, почистването на закрепващите повърхности и измерванията се правят при спрян шпиндел. Не коригирайте положението на центъра с ръка при въртящ се детайл.

Кога задното седло не е достатъчно?

При много тънки и дълги валове опората само в края може да не премахне огъването в средата. Тогава се променят режимите на рязане или закрепването, или се използва допълнителен люнет. Задното седло не отстранява всички причини за вибрации, например неподходяща геометрия или износване на инструмента.

При тежки детайли трябва да се проверят допустимите натоварвания на задното седло и центъра. Опорните елементи не бива да работят извън ограниченията на производителя. Оценява се цялата система на закрепване, а не само възможността центърът да бъде допрян до детайла.

Обобщение

Задното седло на струга служи основно за стабилизиране на дълги и тънки детайли и за закрепване на инструменти за пробиване и други осови операции.

Правилното подпиране на вала при струговане намалява вибрациите и огъването и помага за постигане на необходимата точност. Задното седло е полезно, когато издаването или ниската коравина на детайла изискват допълнителна опора.

Добре настроено задно седло, правилен центрови отвор и подходящ център подпомагат безопасната и точна работа. При по-взискателни детайли се отчитат и люнетите, допустимите натоварвания и параметрите на целия процес.